Аммит (също известна като Аммут и Ахемаит) била олицетворението на божественото възмездие. Тя седяла до везните на Mаат, готова да погълне душите на тези,които били сметнати за недостойни.Тези нещастници, които не успеели да се справят с теста, са страдали от ужасната втора смърт , и никога не получавали шанса за блажен живот в полетата от тръстики, а вместо това душите им се реели в пространството без да намерят покой. За щастие, съдията Озирис не бил твърде суров,и прокурорът Тот бил доста просветен. Покойникът правел отрицателно признание (т.е. те правили голям списък със зли деяния които той никога не е извършил) и неговото сърце се притегляло на везните с перото на Маат (справедливост или баланс). Не било задължително да бъде безгрешен,трябвало просто перото и сърцето му да се балансират. Имало още и няколко заклинания и амулети които покойникът можел да използва за да увеличи шанса си за успех.
Името и най-често е превеждано като “Лакомо поглъщаща”,но също така е наричана още “Ядяща кости”, и така тя била наричана “Лакомо поглъщащата Милиони”, заради мнението, че богът Ам-хех бил едно от нейните превъплащения, някои учени свързват Аммит с богинята хипопотам Тауарит, зарати приликите във външния им вид и тяхната роля в борбата със злото. Според някои традиции, тя живеела до везните на справедливостта, но други източници твърдят, че тя (както Ам-хех) живеела до огненото езеро, където били хвърляни душите на виновните. Според тези източници тя не изяждала душите, а пазила езерото. Така тя може да бъде свързана и със Секмет поради приликите и с лъв и заради дълга и да пази Огненото езеро.
Тя била изобразявана като демон с глава на крокодил, торс на дива котка и задни крака на хипопотам.Но също така приемала и човешка форма.
Аммит никога не била боготворена, и не била точно богиня, но винаги била изобразявана за да предотвратява злото. Тя била превъплащение на всичко от което древните египтяни се страхували, и им напомняла че се живее според правилата на Маат. Въпреки че била споменавана като демон, всъщност тя била истинската сила на заповедите. Освен това на всеки човек се давал последен шанс да защитава живота и душата си преди да се предаде на вечно страдание.