Древни цивилизации
Register
Advertisement

Древните египтяни наричат долината на река Нил Кеми - "Черната", заради тъмния цвят на отлаганите от реката наноси, контрастиращи с червената почва на околната пустиня (хазет). Те наричат себе си с името Ремту Кеми - "Хора от черната (земя)", за разлика от Хазетиу - номадите от пустинята. Миср, както я нарекли съседните семитски народи, съответно Мисраим за израелтяните, е името, което носи съвременен ислямски Египет. Името Египет произлиза от гръцки (произнася се Айгуптос) се среща още през Омировата епоха, но вероятно се е появило през още по-ранен период; предполага се, че думата произлиза от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах - "Дворецът на Ка на Птах", което е било прозвище на Мемфис.

Долината е естествено разделена на две части: Горен Египет и Долен Египет. Горен Египет представлява тясна ивица земя, която се простира на 900 км по течението на река Нил - от Асуан до Мемфис, но е не по-широка от 30 км, като на места се стеснява до няколкостотин метра. Тази отвоювана от пустинята област е наречена Шемау - йероглифът за означаване на думата съдържа двата знаха, символизиращи областта: напоителните канали, без които нейният разцвет би бил невъзможен, и папурът (или тръстиката), считани за типични за Горен Египет. Долен Египет включва областта, разположена на север от Мемфис, образувана от Делтата на река Нил. Символ на тази "земя на Севера" - Тамеху - е папирусът, който расте в изобилие в мочурищата около образуваните от наносите на река Нил езера. През додинастическата епоха на тези две територии се образуват две независими държави и дори след като Менес осъществява обединението на Египет, сливайки двете царства, фараонът остава владетел на "двете земи" и политическа връзка помежду им, така както река Нил останал географската връзка между двете области (виж Делтата на Нил и Саид).

По своето положение египетската цивилизация принадлежи към близкоизточните, но духът на нейната култура е белязан и от африканската й ориентация и я отличава от съвременните й народи със забележително своеобразие. Pазбира се, влиянието на климатичните и географските условия върху развитието на египетската цивилизация не трябва да се преувеличава, но не може и да се отрече. Изолираното положение на долината на река Нил, отделена от околния свят с огромни пустини, е причината от додинастическата епоха до края на Средното царство египетската цивилизация да се развие самостоятелно в затворена система. Тя изградила познатия ни специфичен облик, а откъслечните контакти с най-близките й съседи не били достатъчно дълбоки, за да окажат по-чувствително влияние.

В замяна на това Египет несъмнено упражнява известно влияние върху съвременните си цивилизации още от мига, когато, превръщайки се в завоевател с поглед, обърнат към Азия, встъпва в - понякога твърде "тесни" - контакти с чуждите народи.

Трудно е да се определи заимстването и приноса на една нация спрямо съседите й. Със сигурност Египет дължи на Азия откритието на металургията, колелото, коня, а вероятно дори неолитната си цивилизация. Определено азиатски са и някои елементи от додинастическата му култура. Но след периода на асимилиране и съзидание, когато египетската цивилизация търси своето място и все повече се утвърждава, от края на додинастическия период до края на Старото царство, Египет ще дава от себе си на съседните народи. По време на Средното царство египетското влияние се разпростира по цялото ханаанско крайбрежие, което по-късно става Финикия. При царуването на Сезострис I египетското надмощие се налага от Угарит (Рас Шамра) до Газа, като в Северна Сирия то продължава до края на амарнската епоха, а в Южна - до края на владичеството на Рамезидите с прекъсване през периода, предшестваш идването на власт на хиксосите, чиято империя, основана около град Аварис, доминира от Крит до Вавилония. По времето на фараоните от XVIII династия тяхното влияние се простира над целия регион на Близкия изток и Егейско море и ако вавилонският е езикът на висшата администрация, египетски се говори от Ефрат до Сини Нил.

Във всички ханаански селища от късната бронзова епоха египетските паметници са многобройни и тяхната значимост е видна в градове като Билбос, където е открит египетски храм, посветен на покровителката на града - Хатхор. Действително Билбос е мястото с най-силно египетско влияние в Ханаан, защото, както е известно, още през додинастичния период именно оттам населението от поречието на река Нил си доставяло дървен материал за строителство. Археологическите разкопки потвърждават наличието на египетска традиция по тези земи - разкрити са множество предмети, характерни за додинастическата епоха. Освен това, Египет изглежда е оказал влияние върху Ханаан не само в монументалното изкуство и занаятите. Според Зикарбаал - принц на Билбос, съвременник на пътешествието на Уну-Амон - съвършенството и мъдростта тръгнали от Египет, за да стигнат в неговата страна; вярно е, че перото на египетски писар приписва подобни твърдения на един финикиец. Това твърдение не е лишено от основание, а влиянието на египетската мисъл върху библейската литература е безспорен факт. В "Книга на мъдростите" са заимствани и адаптирани около 30 максими от "Мъдростта на Аменемопе" (виж мъдрости), а когато търсим извора на някои теми и идеи от "Книга на Йов" и "Еклезиаст", навярно следва да се позовем на текста на "Разговор на един египтянин с неговата душа".Исая вероятно е заимствал от "Поучения на Ипуер" своя разказ за отчаянието на евреите. Установени са съответствия и между "Химн на Атон" и псалм CIV. Някои учени допускат, че в близкия досег с традиционните погребални схващания в Египет, евреите са осъзнали възможността за живот на душата след смъртта; във всеки случай изображенията на претегляне на сърцето в божиите везни, което неведнъж се среща в книгите на Стария Завет, са пряко заимствани от Египет.

Гърците също вярвали, че в долината на река Нил ще открият извора на всички мъдрости. През митичната епоха Данай идва в Арголида именно от Египет, а Херодот приписва на египтяните основаването на оракула в Додона. Смятало се, че всички гръцки мъдреци - от Ликург и Питагор до Платон и Аполоний Тиански - са пътешествали в Египет. Солон е заел някои от законите си от кодексите на Бокхорис и Амазис. Съвременните хора отрекоха голяма част от влиянието на египтяните, което гърците сами им отредиха в изграждането на своята цивилизация, като същевременно повярваха, че ще открият в Египет на фараоните не един от изворите на гръцката цивилизация: съществуват схващания, че гръцкият дорийски стил е наследил формата на някои египетски колони, наречена "протодорийска", че в своите описания [Омир]се е вдъхновявал от изображенията по мастабите, че Елевзинските култове произхождат от тези на Изида, че корените на досократическата философия следва да се търсят в древноегипетската мисъл, че еолийските лирически поети, и най-вече Сафо, черпели своето вдъхновение от любовната поезия от долината на река Нил и т.н. Това са само хипотези, някои от които са ако не напълно съчинени, то най-малкото спорни. Без съмнение авторите често преувеличават мащаба на влиянията между цивилизациите, но е възможно някои контакти все още да са останали незабелязани и непроучени. Безспорен факт е общото признание както на древните, така и на съвременните хора, на авторитетно място на Египетската цивилизация, а оттам и едно сигурно, но трудно определимо влияние върху културното развитие на нейните съседи. Няма съмнение, че древна Нубия дължи на Египет най-високите постижения на своята цивилизация, която през Късната епоха представлява африканизиран отглас на египетската култура.

Египтопедия Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет.


Advertisement