Още през Старото царство египтяните изписват по стелите, по стените на погребалните си храмове и дори върху собствената им статуя в храма името си, длъжността и величавите подвизи, а понякога и цели пространни биографии. Кариерата на някои сановници от Старото царство ни е известна от техните автобиографии — на някой си Метен, живял при Снофру, на Сабу и Птахшепсес — придворни фаворити на Унас и Тети. От биографията на някой си Уни получаваме интересни сведения за царуването на Пиопи I. От автобиографията на някакъв Амени научаваме, как по времето на XII династия номарсите, произхождащи от княжески семейства, управлявали номите си сурово, но справедливо и не желаели да се отчитат за управлението си пред фараона. Обстоятелствената автобиография на Яхмес, син на мореплавателя Абана, е единственият текст, който дава сведения за превземането на Аварис, столицата на хиксосите, от фараона Яхмос и ни предлага разказ, макар и субективен, за някои от походите на Яхмос до Нубия. Пак от същата автобиография се знае и за експедицията на Хену до уади (долина — араб.) Хаммамат и Червено Море. Благодарение на автобиографиите и изображенията от гробниците в детайли сеочертава живота на Рехмара и семейството му. Автобиографиите остават едни от най-точните извори за проучването на египетската цивилизация.
|
Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет. |