FANDOM


По подобие на годината, която били разделили на 12 месеца, най-вероятно след наблюдение на лунните цикли (виж Календар), египтяните разделят деня и нощта, всеки на 12 часа, като ги нарекли „слънчеви часове“ и „часове на мрак“. Изглежда тези часове са променяли своята продължителност според годишния сезон, като само близките до равноденствията дни и нощи траели еднакво дълго. За да се посочи часа, се казвало: часът Х от нощта, или часът Х от деня. Освен това жреците били нарекли часовете с едносъставни имена, като например „сияйният“, който е първият час на деня, или сложни, например „който вижда красотата на Ре“ — за дванайсетия час на нощта. Дванадесетте часа на нощта представляват дванадесетте области на долния свят, които Ре прекосява в нощната си обиколка, и които са изобразени в декорациите на гробниците. В ежедневния живот различните моменти се отбелязват с по-общи понятия: сутринта, „мигът на нощта“, или по-поетичното „часът на вечерното ястие“, „часът на здрача“; открити са също така и все още неясни изрази, като този на Гардинър, превеждан като „мигът на уханието в устата“.

Още от началото на Новото царство, а може би и от по-ранен период, египтяните познават различни уреди за измерване на времето, по принцип използвани в храмовете и дворците : клепсидри — каменни вази, обикновено старателно украсени и с пробита дупка, през която водата се изтича за дванадесетте нощни или дневни часа, с отбелязани отвътре линии, за да се следи ходът на часовете; слънчеви часовници, отбелязващи часа според дължината на хвърлената сянка или според посоката; „звездни часовници“, които наподобяват уреди за астрономическо наблюдение. За тази цел се използват съставени предварително астрономически таблици, ексемпляри от които са запазени до днес в гробниците на фараоните от XX династия. Тези таблици можело да бъдат използвани по време на определени 15 дни в годината, а били необходими 24 от тях, за да се изготви пълна звездна таблица. Наблюдателят, който носел плоча, линия с процеп и триъгълник, заставал срещу някакъв предмет, служещ за отправна точка, поставен по посоката на Полярната звезда; масата представлявала фигурата на отправната точка с разположението на звездите спрямо главата му във всеки час от денонощието. С помощта на този уред за отмерване, наблюдателят откривал звездата, отправна точка, разположена над главата или окото според часа, и било достатъчно да погледне към плочата, за да знае кое време на нощта е.

Sphinx Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет.


Community content is available under CC-BY-SA unless otherwise noted.