Мемфис (Memphis) е древна столица на първи ном в Долен Египет и на старото царство от основаването му фо около 1300 г. пр.н.е. Староегипетското му име е Ineb Hedj ("Белите стени"). Името "мемфис" е променено гръцко звучене на египетското име на пирамидата на Пепи I (VI династия), Men-nefer.
Руините на града са на около 19 километра южно от Кайро, на западния бряг на река Нил.
Градът е основан около 3100 г. пр.н.е. от Менес от Танис, който обединява двете египетски царства. Мемфис достига връхната си точка на развитие по време на управлението на VI династия като религиозен център на култа към Птах. Величието на града бързо запада след 18 династия с изграждането на Тива и е възстановено при персийската инвазия. След основаването на Александрия става втори по значение град.
В местността са открити останките от храма на Птах и Апис, както и няколко статуи, в това число и две двуметрови статуи от алабастър на Рамзес II. Некрополът Саккара е близо до Мемфис.
Смята се, че Мемфис е бил най-големият град в света от създаването си до около 2250 г. пр.н.е. Населението му е било над 30 000 души.
Гръцкият историк Манетон споменава Мемфис като Hi-Ku-P'tah ("Мястото на Птах"), което той изписва на гръцки Aί γυ πτoς (Ai-gu-ptos), което предадено на латински е AEGYPTVS, откъдето идва съвременното име на Египет - Egypt.
В Библията Мемфис е наричан Моф или Ноф.
Външни препратки[]
Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет. |