От най-стари времена египтяните практикували обрязването. Въпреки това, този обичай не е бил задължителен през Новото царство, защото самите фараони невинаги са били обрязвани. Не се знаят точните причини, довели до тази практика, която откриваме и при някои от семитските народи, от които най-вероятно египтяните са я заели още в додинастическата епоха. Херодот свързва с азиатците това въведение и от него научаваме, че всички свещеници са бивали обрязвани по хигиенни съображения, но етнографията показва, че в старо време грижата за лична хигиена не е играла твърде голяма роля при формирането на нравите. Обрязването се обяснява по различни начини: по-приемлив вариант на примитивното принасяне в жертва на първородните (хипотеза, която не издържа на критиката) или посвещаване на детето на дадено божество? Противно на евреите, при които обрязването се прави скоро след раждането, от изсечените в камъка релефи се знае, че то се е практикувало при децата на възраст около десет години (барелеф от храма на Хонс в Карнак) и дори по-големи, както става видно от някои изображения в мастабите. Това навежда на мисълта, че това е един от „обичаите, въвеждащи в пубертета“, които приобщавали подрастващите египтяни към обществото на възрастните и белязвали телата им с един непогрешим белег. Вероятно вследствие на интегрирането през вековете на множество чужденци в египетската нация и на отслабването на най-древните обичаи, към епохата на Новото царство тази практика загубва смисъла си дотам, че е пренебрегвана дори при някои фараони. Въпреки всичко тя си остава разграничителна по отношение на либийците (но не и на ханаанските семити, които имали същата практика), защото след някои битки (още по времето на Рамзес III) победилите египтяни кастрирали необрязаните трупове, за да изчислят броя на поразените врагове.
Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет. |