От най-стари времена египтяните практикували обрязването. Въпреки това, този обичай не е бил задължителен през Новото царство, защото самите фараони невинаги са били обрязвани. Не се знаят точните причини, довели до тази практика, която откриваме и при някои от семитските народи, от които най-вероятно египтяните са я заели още в додинастическата епоха. Херодот свързва с азиатците това въведение и от него научаваме, че всички свещеници са бивали обрязвани по хигиенни съображения, но етнографията показва, че в старо време грижата за лична хигиена не е играла твърде голяма роля при формирането на нравите. Обрязването се обяснява по различни начини: по-приемлив вариант на примитивното принасяне в жертва на първородните (хипотеза, която не издържа на критиката) или посвещаване на детето на дадено божество? Противно на евреите, при които обрязването се прави скоро след раждането, от изсечените в камъка релефи се знае, че то се е практикувало при децата на възраст около десет години (барелеф от храма на Хонс в Карнак) и дори по-големи, както става видно от някои изображения в мастабите. Това навежда на мисълта, че това е един от „обичаите, въвеждащи в пубертета“, които приобщавали подрастващите египтяни към обществото на възрастните и белязвали телата им с един непогрешим белег. Вероятно вследствие на интегрирането през вековете на множество чужденци в египетската нация и на отслабването на най-древните обичаи, към епохата на Новото царство тази практика загубва смисъла си дотам, че е пренебрегвана дори при някои фараони. Въпреки всичко тя си остава разграничителна по отношение на либийците (но не и на ханаанските семити, които имали същата практика), защото след някои битки (още по времето на Рамзес III) победилите египтяни кастрирали необрязаните трупове, за да изчислят броя на поразените врагове.
|
Порталът Египтопедия съдържа още много статии за Древен Египет. |