Славянски бог на зимното слънце, един от четирите аватара на бога на слънцето Даждбог. Хърс е старото слънце, което се смалява (т.е. денят се скъсява) и на 22 декември умира, победено от мрака, от злите сили на Чернобог. Но на 23 декември студен Хърс възкръсва, прераждайки се в новото слънце Коледа. Във връзка с това Хърс се почита и като бог на оздравяването, на лечителството, на оцеляването, на победата над болестта, като господар на билките, майстор баяч, а оттам и бог-мъдрец. В тази си роля, Хърс се асоциира с древногръцкия Ескулап, римския Асклепий, египетския Апис, скандинавския Балдур.
Отношението на бог Хърс към бог Даждбог е много подобно на това между Хелиос и Аполон в древногръцката митология.
В късната славянска митология Хърс добива особено важно значение, най-вече сред руските племена, поради което е провъзгласен за едно от шестте висши божества в пантеона на киевския княз Владимир.
Славяните почитат бог Хърс по време на есенното равноденствие - 22 септември. В негова чест те танцуват ритуален танц хоро, при който всички се хващат за ръце и танцуват в кръг - символ на слънчевия диск. Този танц се е запазил и до днес у повечето славяни.
След християнизацията на славянските народи Хърс започва да се асоциира с образа на св. Николай Чудотворец. Сведения за Хърс се откриват в средновековни славянски хроники като "Слово о плъку Игореве", "Слово и откровение святых апостолов", "Хожденiе Богородицы по мъкам" и "О идолах Владимировых". В "Слово о покаянии" се казва: "... иные по оукранiамь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь...".
 |